Търсене в този блог

Популярни публикации

петък, 5 юни 2015 г.

Мисия Лондон - Нова година 2015! Част I


Една екскурзия без типичните дълги организации и резервирана буквално в последната минута (денят преди пътуването). Разбира се няколко месеца преди това избрахме този път за нова година да посетим Швейцария. Разглеждах офертите и реших, че сами ще е трудно да направим такава обиколна екскурзия през Италия, Швейцария и Австрия - ще ни излезе доста по-скъпо, а и не ни се пътуваше пак с колата (предните две години правихме такива зимни обиколки по 5 000 км). Запазихме, платихме капаро на ТА (една от водещите и най-големи агенции в БГ),  извадих инфо за обектите и местата, както си му е реда и спокойно зачакахме пътуването. Какво се казва "да, ама не". Двадесет дни преди пътуването ни се обадиха, да отидем да си вземем парите, защото не са събрали група. Е как стана така - като резервирах бяхме 16, а в договора бе посочено мин. 24 - за три месеца не намериха осем души ли, нали бяха толкова реномирани, ами да бяха пуснали промоция, а не да провалят празника на хората? И какво следваше - началото на декември и почти навсякъде няма места за НГ. Рових, търсих и намерих друга - не точно това, което искахме, но предвид обстоятелствата ставаше - Австрия и Чехия. Никак лоши дестинации - дори от любимите ни, но просто бяхме ходили вече три пъти до тях през последните две години и още няколко пъти по-отдавна. Запазих 15 дни преди пътуването, пак платихме капаро и подписахме договор. Ха, "да, ама не"! Точно след една седмица получих мейл, че пътуването няма да се състои поради липса на хора. Това вече беше някаква шега нали? Напротив и тази агенция, колкото и да ме убеждаваха първоначално, че екскурзията е потвърдена и са събрали минимума хора, отново проваляха празника ни, но този път оставаше само седмица до НГ. Започнах да разглежда самолетни билети, хотели и други екскурзии - без резултат, цените на уиз за НГ и то няколко дни преди това бяха главозамайващи, на рядко свободните хотели също, екскурзиите със свободни места само до съседните ни държави (Сърбия, Гърция и Турция) - не искахме. Всичко свърши, -нямаше време, нямаше къде да ходим и приехме, че 2015 година ще си я посрещнем вкъщи. 
И тога съвсем случайно на 28 декември в 23:00 ч. без да търсим ни излезе реклама във фейсбук - "НГ в Лондон - last minute". Гледах и не вярвах - та това беше точно за нас, дали не сънувах вече, какво щеше да стане ако опитам пак - нямаше да излети самолета ли този път? Трябваше да опитаме - на другия ден платихме всичко и да чудото стана - на следващия ден летяхме! Програмата беше изцяло в официалните почивни дни и на повече от разумна цена с намалението в "последната минута" (няма да посочвам имената на нито една от ТА, за да не им правя реклама или антиреклама за първите две).
Стегнах багажа на бързо, оставихме детенцето при баба и дядо и запазихме такси в 3:30 през нощта да ни чака пред нас. Нямах подготовка, нищо не бях проучвала, но най-важното пътувахме и то не за къде да е, а именно за Лондон и то за НГ. Не се сдържах и в няколкото часа до полета, вместо да поспя, прерових на бързо информацията за там ;) За разлика от Дубай, тук си е отъпканата пътека на популярната туристическа дестинации от стотици години и за много кратко се ориентирах.
Времето в София беше много студено и пистата покрита с лед, пак ме навя мисълта дали ще излетим. Самолетът на уиз беше от най-тесните от тези, с които досега сме летели (дори моите крака опирах в предната седалка), трудно лъкатушейки по пистата самолета излетя, беше най-тежкия полет - гадно излитане, турболенция, тясно и некомфортно пътуване и неприятно кацане. През първия половин час след изключително неприятното излитане щеше да ми се пръсне главата от болка, нямам идея какво стана, дори цялата челюст и зъбите ме болях безумно - летяла съм над 20 пъти само през последните няколко години, вкл. и с уиз, но такова нещо не съм изпитвала. Рано сутринта, след два часа и половина полет, кацнахме на летище Лутън и там всичко беше скрежасало. Екскурзоводът ни извика и каза, че ние двамата ще сме в различен хотел от групата, защото сме записани в последния момент и не е имало вече места за него. Нещата май не тръгваха на добре ...  Но слава богу лошият късмет беше останал някъде там по пътя от България до Англия :)
Всъщност, обратно на очакванията ми, нашият хотел беше много по-хубав от този по-програма и освен стаите и закуската, имаше и две важни предимства за разлика от другия - безплатен интернет и безплатно съхранение на багажа в последния ден (странно, но да другите плащаха на бр. куфари, за да ги оставят в стаята за багаж). Двата хотела бяха през една пресечка и така спокойно се събирахме с групата. 

Първата ни обиколка с екскурзовода ни Митко, включваше: Уестминстърското абатство, Парламента, часовниковата кула „Биг Бен”, парка „Св. Джеймс”, Хайд парк, Роял Алберт Хол, Бъкингамския дворец, Лондонското Сити и Окото на Лондон. Всичко това обиколихме пеша ос тръгване от хотела - малко се скапахме, въпреки че за нас не беше проблем, защото сме свикнали именно на такъв тип екскурзии с обиколки, но накрая се чуваха от групата "Ето тук на земята сядам, почвам да рева и Митко и ще ме носи до хотела". Всъщност групата ни беше страхотна - най-хубавата, на която сме попадали :), 25 човека бяхме общо и си изкарахме чудесно. 

Започнахме обиколката с поглед на музейте отвън /в Лондон няма входна такса за посещение на държавните музей и за сметка на това се вият страхотни опашки пред тях, на които трябва да чакате с часове/.




През Хайд парк и мемориалът на Принцеса Даяна:



 



Лондон ни посрещна слънчев и така остана до последния ден, когато малко преваля, но за там и то зимата улучихме чудесно време. Парковете са страхотни, навсякъде има катерички, които дори идват да ядат от ръката ти, лебедите се разхождат между хората по алеите, зелено, поддържано - чудесно място за почивка и разходка в Лондон.

Бъкингамският дворец е бил дом на кралското семейство от 1837 г. до отварянето му за посетители през 1993 г. Днес дворецът е административен център на кралството и един от последните действащи кралски дворци в света. Бъкингамският дворец не е галерия или музей. В него имат привилегията да влизат само специално поканени на кралски приеми хора – около 50 000 души всяка година. Единственото изключение е от края на юли до септември, когато част от стаите са отворени за посетители (входна такса: 19 паунда). Това са именно тези стаи, създадени за приеми и забавление на посетителите на кралското семейство.




Уестминстърското абатство е построено през 960 г. като Бенедиктински манастир, а днес е един от най-важните пазители на британската история, който можете да посетите по време на своята екскурзия в Лондон. Тук са проведени всички коронации, сватби и погребения на кралското семейство от 1066 г. насам.
Уестминстърският дворец е неоготическо изящество на архитектурата, което ще ви впечатли със сигурност. Построено е от Чарлс Бари и Аугустус Пугин през 1840 г. Заедно с Биг Бен, предтавляват едни от най-добре познатите символи на Лондон. 
Биг Бен е било неофициалното название на голямата камбана Часовниковата кула на Уестминстърския дворец в Лондон. Впоследствие това название започнало да се отнася към целия комплекс: камбана, часовник и кула. По времето на кралица Виктория кулата е била наричана Кулата на Св. Стефан, а през 2012 г. кулата е преименувана на "Кулата на Елизабет" в чест на 60-годишния юбилей на управлението на кралица Елизабет II. Голямата камбана тежи 13,76 тона, висока е 2,29 м, а диаметърът ѝ в долната част е 2,74 м. Биг Бен е най-голямата камбана в часовников механизъм. В Лондон по-голяма от нея е само камбаната на църквата Св. Павел, която тежи 17 тона.





Лондонското око е 137-метровото виенско колело и има 32 капсули, като във всяка една от тях могат да се поберат по 25 души. Продължителността на возенето отнема около 30 мин. Биг бен, Темза и Лондон ай - основните символи на града са едно красиво съчетание между минало и настояще.



Извадихме късмет и в момента на минаване покрай него вече започваха приготовленията за НГ и затваряха площада, затова нямаше хора и за 2 минути си купихме билет за следващия ден - избрахме комбиниран с музея на Мадам Тюсо. Ако имате време за организация може да ги резервирате през интернет, мисля че са по-изгодни като цена и няма да чакате на опашки (нашият случай беше не типичен). Там завърши и първата ни пет часова обиколка от около 7-8 км изминати пеша и спирки за беседи. 


Още преди да започнем обиколката всички от групата си купихме карта за градския транспорт Oyster card (продава се в метрото, така де в “Underground”). Зареждате карта с пари и пътувате в цялата градска мрежа на много по-добри цени. Когато си тръгвате, предавате картата и ви връщат депозита и ако има останали пари, като при необходимост може да я зареждате с още пари (пътуването там не е никак евтино и трябваше няколко пъти я зареждахме, въпреки изключителното ходене пеша). Качихме се на метрото и се прибрахме за заслужена почивка след безсънната нощ и добрата обиколка. И все пак ни чакаше следващата такава нощ - за да посрещнем нова година на едно от най-хубавите места за тази цел!




Следва продължение ...

четвъртък, 4 юни 2015 г.

Мисия Лондон - Нова година 2015! Част II


Следващият ми разказ .....

Един ден в Абу Даби!


Денят беше отделен изцяло за Абу Даби, най-голямото емирство на ОАЕ. Тръгнахме към 7:30 ч. от хотела и след като излизахме час и половина от Дубай, стигнахме към 10 и малко в Абу Даби (на около 150 км от Дубай). Първата ни спирка бе хотелът Емирейтс палас Emirates Palace, истински шедьовър сред хотелите и носител на 5 награди “World Travel Awards 2009″. Хотелът струва приблизително 3 билиона долара и трудът на 20 000 работника в продължение на 3 години. Дължината му от крило до крило е 1 км; в изграждането му е използван мрамор, внесен от 13 различни страни от цял свят; в него работят около 1800 служителя от 49 държави; в градината му са посадени 8000 дръвчета; за украса са използвани 1002 свещника, най-големият от които тежи 2,5 тона; всяка година за фрешове се използват около 200 тона портокали; в украсата на десертите годишно се използва близо 5 кг. от чисто злато за ядене; има частна ивица от плажа дълга 1,3. Каквото и да се каже за там луксът просто лъха от всяко едно местенце. Изумително място, много красиво и изключително изискано. Тук вече тотално се губи представата за стойността на парите. За да влезнете и да го разгледате не се изисква нищо освен да спазите дрес кода им - мъжете не трябва да са с къси панталони и потници, за жените поне с нормална дължина (мин до коляното) къси панталони и поли. 






За съжаление се забавихме с пристигането и не ни остана време за капучиното със златен прашец. Отправихме се към Ферари Уорлд по крайбрежен булевард, наречен „Корниш“ и така минахме през различни маршрути за да разгледаме градът поне от колата. Абу Даби като цяло е много по-спокоен и по-приветлив от Дубай. Тук всички караха внимателно, спазваха ограниченията и беше наистина спокойно. Не е като да няма небостъргачи, но са далеч от грандоманията на съседите си. Даже решихме, че ако дойдем пак ще отседнем именно тук и ще отидем само за един-два дни до Дубай. 
Ферари Уорлд (Ferrari world) е най-големият в света закрит тематичен парк, подслонен под купол в познатите цветове на „Ферари“. Вътре има повече от 20 автомобилни атракциона за всички възрасти, включително и най-бързото увеселително влакче в света. Паркинга беше в ремонт, защото стоят снежен парк или нещо такова. След като се повъртяхме малко паркирахме в мола, от който през топла връзка се влиза във ферарито. Билетът е 250 дирхама на човек, тъй като имахме ваучер от книгата това бе цената за двама ни. Отваря в 11 ч. и искахме да сме от първите, за да избегнем опашките, но се класирахме чак към 12:30 и вече имаше доста хора и на места трябваше да почакаме на голяма опашка. 



Формула Роса е най-бързото скоростно влакче за 6 сек. вдига 370 км/ч. Чакайки на опашката много се чудех дали изобщо да се кача, но се сетих за предния ден и сафарито. Та това бяха едни 55 секунди, които щях да преживея много по-лесно от 40 минутното препускане по дюните. Качих се.... Какво да кажа страхът не е водещ, самото влакче предизвиква силен дискомфорт на тялото - граничещ с усещане за разпадане и разглобяване на всяка твоя частица. Ужасно силна гореща струя на вятъра, примесена с тресенето на влакчето и клатенето в различни посоки .... Стискаш очи, зъби и каквото още можеш и край! Ех, добре, че бяха само 55 секунди. Нали не очаквахте да чуете хвалебства от човек като мен със "слабо сърце" за тези емоции ;)





Преди да се качите трябва да си оставите багажа на едни контейнерчета с номерче за багаж, свалете всичко от Вас, което може да изпадне (бижута, очила и т.н.). Тук всъщност навсякъде на по-опасните атракционни може да си оставите багажа, така че наемането на шкафче е излишно. Позабавлявахме се още няколко часа и тръгнахме към Джамията, за да хванем влизането от 17 ч. Това всъщност се оказа напълно излишно бързане, защото през цялото време пускаха туристи навсякъде без да е необходимо да са с групата.

Джамията (Sheikh Zayed Grand Mosque) е най-големият мюсюлмански храм в ОАЕ. Известна е и като Голямата джамия, тя е осмата по големина в света. Носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян - основателя й и първият президент на ОАЕ, който е погребан в нея. Джамията официално е открита по време на ислямския празник Рамадан през 2007 година. Тази величествена структура е достъпна за обществеността и наистина си заслужава да се посети. Според мен дизайнът на джамията е вдъхновен от Тадж Махал, колкото и те да отричат това. В четирите ъгъла на помещенията има четири минарета, които се издигат на около 115 м. височина; 57 купола покриват основната сграда и външния двор като всички те са украсени с бял мрамор Бианко от Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. Двора е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Голямата джамия е носителка и на няколко световни рекорда, сред тях е за най-голям килим - 5 627 кв. м., който е изтъкан от около 1 200 тъкачи, 20 техници и 30 работници. Тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук, а възелчетата в рамките му са приблизително 2 268 милиарда. Тук се намира и някогашния най-голям полилей в света. Общият им брой е 7, като всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски. Най-големият от тях е с 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Джамия "Шейх Зайед" е най-известната забележителност на Абу Даби и една от сградите с най-голяма архитектурна стойност в ОАЕ, а също и една от най-красивите джамии в целия свят. За да влезете да разгледате джамията, както и дворът й трябва да се съобразите строго с облеклото (за жените - покрита глава, дълъг ръкав, дълъг широк панталон или пола до глезените, непрозрачни и за мъжете дълъг панталон и поне къс ръкав) или да вземете от техните абаи срещу лична карта. 














Видяхме я и по светло и по-тъмно, но мога да кажа само, че е много красива всякак и не мога да избера или посъветвам ако трябва да избирате по кое време да е, заслужава си и двете.
Тъй като когато бяхме до Ферарито не ни остана време за пистата се отправихме натам. Яс Марина е пистата и с ферарито са разположени на изкуствения остров Яс. Това е втората писта на която се провежда състезание от Формула 1 в близкия изток, като първата е Сакхир в Бахрейн. Когато се говори за писта като Яс Марина, парите губят своето измерение. Изградено на изкуствен остров, на 12 км от столицата на ОАЕ, спортното съоръжение е много повече от писта за моторни състезания. Построена за по-малко от две години, тя предлага едни от най-добрите условия, както за работа на екипите, така и за зрителите - петте основни трибуни, предвидени за 50 000 зрители са изцяло покрити. Няколко са отличителните обекти на територията на спортното съоръжение. Емблематичният хотел Яс Вайсрой Абу Даби е единственият, който е разположен вътре в самата писта и буквално се простира над трасето с двете си кули, свързани по между си с мост. Стъклената му обвивка, известна като The Grid Shell, освен че е запомнящо красива, също е и изключително постижение, както от архитектурна, така и от инженерна гледна точка. Изградена от почти 5 400 ромбоидни стъклени панела и стомана, през деня, обвивката създава впечатление на воал, който покрива кулите, а през нощта множество разноцветни светлини преливат една в друга, благодарение на лед система, включена в тях. Състезанието на Яс Марина е единственото в календара, което започва в светлата част на деня и приключва по тъмно. Поради тази причина пистата е оборудвана и с необходимото за целта осветление. Дълга е 5,5 км, а състезанието включва 56 обиколки. В близост до самата писта са построени яхтено пристанище със 143 места, голф игрище, воден увеселителен парк /за този аквапарк на сафарито ни казаха, че е най-добрият в ОАЕ/ , още четири хотела и тематичния Ферари Парк, простиращ се на 200 хиляди квадратни метра площ.




Един ден за Абу Даби определено е малко, въпреки че тръгнахме в 7:30 ч. и се прибрахме в Дубай в 22:30 ч. Към днешна дата бихме пропуснали посещението на ферарито от вътре, което ни отне половината ден и бихме отделили повече време за разглеждане на града.

И за финал една история, за да се посмеете малко "Да закъсаш за бензин в Абу Даби, световния първенец по нефтодобив":
От Джамията към пистата - около 30 км търсехме бензиностанция - на първата по навигация имаше бариера за частен имот, на втората пътят затворен за ремонт, а при пистата пазача реагира толкова изплашено като разбра, че нямаме вече гориво, че ми стана зле и дори не ни даде съвет какво да правим. Ох, почти беше 21 ч., тъмно и ние се намирахме в едно нищо, та дори не знаехме дали е разрешено да сипват бензин в туби и кой би ни помогнал. Какво щяхме да правим, зададох на навигацията следващата бензиностанция на 12 км от нас и дори не знаех дали ще стигнем до нея, а ако и тя не работеше или я нямаше, оставахме буквално в нищото -някъде в индустриалната зона на Абу Даби. Последва гробно мълчание и напрежение .... И все пак казах забавна история, за да се посмеете :), т.е. извадихме късмет и имахме щастлив край на случката. Видяхме я! - бензиностанцията, там с около 30-тина чакащи коли, но стигнахме! И все пак да закъсаш там за бензин - никога не си го представях, та той беше едва 60 ст./л. (1,20 дирхама), но нямаше бензиностанции ;)