Денят беше отделен изцяло за Абу Даби, най-голямото емирство на ОАЕ. Тръгнахме към 7:30 ч. от хотела и след като излизахме час и половина от Дубай, стигнахме към 10 и малко в Абу Даби (на около 150 км от Дубай). Първата ни спирка бе хотелът Емирейтс палас Emirates Palace, истински шедьовър сред хотелите и носител на 5 награди “World Travel Awards 2009″. Хотелът струва приблизително 3 билиона долара и трудът на 20 000 работника в продължение на 3 години. Дължината му от крило до крило е 1 км; в изграждането му е използван мрамор, внесен от 13 различни страни от цял свят; в него работят около 1800 служителя от 49 държави; в градината му са посадени 8000 дръвчета; за украса са използвани 1002 свещника, най-големият от които тежи 2,5 тона; всяка година за фрешове се използват около 200 тона портокали; в украсата на десертите годишно се използва близо 5 кг. от чисто злато за ядене; има частна ивица от плажа дълга 1,3. Каквото и да се каже за там луксът просто лъха от всяко едно местенце. Изумително място, много красиво и изключително изискано. Тук вече тотално се губи представата за стойността на парите. За да влезнете и да го разгледате не се изисква нищо освен да спазите дрес кода им - мъжете не трябва да са с къси панталони и потници, за жените поне с нормална дължина (мин до коляното) къси панталони и поли.
За съжаление се забавихме с пристигането и не ни остана време за капучиното със златен прашец. Отправихме се към Ферари Уорлд по крайбрежен булевард, наречен „Корниш“ и така минахме през различни маршрути за да разгледаме градът поне от колата. Абу Даби като цяло е много по-спокоен и по-приветлив от Дубай. Тук всички караха внимателно, спазваха ограниченията и беше наистина спокойно. Не е като да няма небостъргачи, но са далеч от грандоманията на съседите си. Даже решихме, че ако дойдем пак ще отседнем именно тук и ще отидем само за един-два дни до Дубай.
Ферари Уорлд (Ferrari world) е най-големият в света закрит тематичен парк, подслонен под купол в познатите цветове на „Ферари“. Вътре има повече от 20 автомобилни атракциона за всички възрасти, включително и най-бързото увеселително влакче в света. Паркинга беше в ремонт, защото стоят снежен парк или нещо такова. След като се повъртяхме малко паркирахме в мола, от който през топла връзка се влиза във ферарито. Билетът е 250 дирхама на човек, тъй като имахме ваучер от книгата това бе цената за двама ни. Отваря в 11 ч. и искахме да сме от първите, за да избегнем опашките, но се класирахме чак към 12:30 и вече имаше доста хора и на места трябваше да почакаме на голяма опашка.
Формула Роса е най-бързото скоростно влакче за 6 сек. вдига 370 км/ч. Чакайки на опашката много се чудех дали изобщо да се кача, но се сетих за предния ден и сафарито. Та това бяха едни 55 секунди, които щях да преживея много по-лесно от 40 минутното препускане по дюните. Качих се.... Какво да кажа страхът не е водещ, самото влакче предизвиква силен дискомфорт на тялото - граничещ с усещане за разпадане и разглобяване на всяка твоя частица. Ужасно силна гореща струя на вятъра, примесена с тресенето на влакчето и клатенето в различни посоки .... Стискаш очи, зъби и каквото още можеш и край! Ех, добре, че бяха само 55 секунди. Нали не очаквахте да чуете хвалебства от човек като мен със "слабо сърце" за тези емоции ;)
Преди да се качите трябва да си оставите багажа на едни контейнерчета с номерче за багаж, свалете всичко от Вас, което може да изпадне (бижута, очила и т.н.). Тук всъщност навсякъде на по-опасните атракционни може да си оставите багажа, така че наемането на шкафче е излишно. Позабавлявахме се още няколко часа и тръгнахме към Джамията, за да хванем влизането от 17 ч. Това всъщност се оказа напълно излишно бързане, защото през цялото време пускаха туристи навсякъде без да е необходимо да са с групата.
Джамията (Sheikh Zayed Grand Mosque) е най-големият мюсюлмански храм в ОАЕ. Известна е и като Голямата джамия, тя е осмата по големина в света. Носи името на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян - основателя й и първият президент на ОАЕ, който е погребан в нея. Джамията официално е открита по време на ислямския празник Рамадан през 2007 година. Тази величествена структура е достъпна за обществеността и наистина си заслужава да се посети. Според мен дизайнът на джамията е вдъхновен от Тадж Махал, колкото и те да отричат това. В четирите ъгъла на помещенията има четири минарета, които се издигат на около 115 м. височина; 57 купола покриват основната сграда и външния двор като всички те са украсени с бял мрамор Бианко от Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. Двора е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000 кв. м. Голямата джамия е носителка и на няколко световни рекорда, сред тях е за най-голям килим - 5 627 кв. м., който е изтъкан от около 1 200 тъкачи, 20 техници и 30 работници. Тежи 47 тона, от които 35 са вълна и 12 памук, а възелчетата в рамките му са приблизително 2 268 милиарда. Тук се намира и някогашния най-голям полилей в света. Общият им брой е 7, като всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски. Най-големият от тях е с 10 м диаметър и 15 м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място. Джамия "Шейх Зайед" е най-известната забележителност на Абу Даби и една от сградите с най-голяма архитектурна стойност в ОАЕ, а също и една от най-красивите джамии в целия свят. За да влезете да разгледате джамията, както и дворът й трябва да се съобразите строго с облеклото (за жените - покрита глава, дълъг ръкав, дълъг широк панталон или пола до глезените, непрозрачни и за мъжете дълъг панталон и поне къс ръкав) или да вземете от техните абаи срещу лична карта.
Видяхме я и по светло и по-тъмно, но мога да кажа само, че е много красива всякак и не мога да избера или посъветвам ако трябва да избирате по кое време да е, заслужава си и двете.
Тъй като когато бяхме до Ферарито не ни остана време за пистата се отправихме натам. Яс Марина е пистата и с ферарито са разположени на изкуствения остров Яс. Това е втората писта на която се провежда състезание от Формула 1 в близкия изток, като първата е Сакхир в Бахрейн. Когато се говори за писта като Яс Марина, парите губят своето измерение. Изградено на изкуствен остров, на 12 км от столицата на ОАЕ, спортното съоръжение е много повече от писта за моторни състезания. Построена за по-малко от две години, тя предлага едни от най-добрите условия, както за работа на екипите, така и за зрителите - петте основни трибуни, предвидени за 50 000 зрители са изцяло покрити. Няколко са отличителните обекти на територията на спортното съоръжение. Емблематичният хотел Яс Вайсрой Абу Даби е единственият, който е разположен вътре в самата писта и буквално се простира над трасето с двете си кули, свързани по между си с мост. Стъклената му обвивка, известна като The Grid Shell, освен че е запомнящо красива, също е и изключително постижение, както от архитектурна, така и от инженерна гледна точка. Изградена от почти 5 400 ромбоидни стъклени панела и стомана, през деня, обвивката създава впечатление на воал, който покрива кулите, а през нощта множество разноцветни светлини преливат една в друга, благодарение на лед система, включена в тях. Състезанието на Яс Марина е единственото в календара, което започва в светлата част на деня и приключва по тъмно. Поради тази причина пистата е оборудвана и с необходимото за целта осветление. Дълга е 5,5 км, а състезанието включва 56 обиколки. В близост до самата писта са построени яхтено пристанище със 143 места, голф игрище, воден увеселителен парк /за този аквапарк на сафарито ни казаха, че е най-добрият в ОАЕ/ , още четири хотела и тематичния Ферари Парк, простиращ се на 200 хиляди квадратни метра площ.
Един ден за Абу Даби определено е малко, въпреки че тръгнахме в 7:30 ч. и се прибрахме в Дубай в 22:30 ч. Към днешна дата бихме пропуснали посещението на ферарито от вътре, което ни отне половината ден и бихме отделили повече време за разглеждане на града.
И за финал една история, за да се посмеете малко "Да закъсаш за бензин в Абу Даби, световния първенец по нефтодобив":
От Джамията към пистата - около 30 км търсехме бензиностанция - на първата по навигация имаше бариера за частен имот, на втората пътят затворен за ремонт, а при пистата пазача реагира толкова изплашено като разбра, че нямаме вече гориво, че ми стана зле и дори не ни даде съвет какво да правим. Ох, почти беше 21 ч., тъмно и ние се намирахме в едно нищо, та дори не знаехме дали е разрешено да сипват бензин в туби и кой би ни помогнал. Какво щяхме да правим, зададох на навигацията следващата бензиностанция на 12 км от нас и дори не знаех дали ще стигнем до нея, а ако и тя не работеше или я нямаше, оставахме буквално в нищото -някъде в индустриалната зона на Абу Даби. Последва гробно мълчание и напрежение .... И все пак казах забавна история, за да се посмеете :), т.е. извадихме късмет и имахме щастлив край на случката. Видяхме я! - бензиностанцията, там с около 30-тина чакащи коли, но стигнахме! И все пак да закъсаш там за бензин - никога не си го представях, та той беше едва 60 ст./л. (1,20 дирхама), но нямаше бензиностанции ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар