След разходката в мола се прибрахме в хотела за да се приготвим за сафарито. Както Ви споделих голямо чудене беше коя фирма да изберем. Много отзиви изчетох из трипадвайзър, което тотално ме обърка. Всъщност разликите са няколко: дали ще те вземат и върнат в хотела или от сборен пункт, с джипа или автобус ще те вземат, дали ще е нов или по-стар джипа, имат ли собствен камп или няколко фирми с всичките им туристи са събрани на едно място, качеството на храната в бедуинския лагер (камп). Нямаме оплаквания от фирмата Arabian Nights Tours (300 дирхама на човек), като с най-добри отзиви са те и е Arabian Adventures (360 дирхама на човек). С ваучера от книгата всъщност това бе цената за двама ни и така се изравни с цените на по-евтините фирми. Не знам все ми се струва, че не може да очакваш добро качество на услугите при двойно по-ниска цена, а все пак и при сафарито си има известна доза риск, така че внимавайте на коя фирма ще си доверите живота. Взеха ни точно в 16 ч. от хотела с чисто нова тойота ленд крузер, цялата от вътре обшита с ролбари за по-голяма сигурност. На входа на пустинята се събраха всички джипове на фирмата (около двадесетина) и направихме фотопауза и време за спадане на гумите. Препускането по дюните е около 40 мин., които за мен бяха часове. Джиповете се движат заедно, за да си помагат ако закъсат. Един от джиповете закъса и точно нашият трябваше да му помогне като се изкачи на заден по дюната и го издърпа рязко надолу с усещане, че ще ни захлупи отгоре. Самото каране е спускане и изкачване на дюни с около 80 градусов наклон, каране по ръба на две странични гуми, рязко измъкване и пак така. Не го препоръчвам на хора със слаби сърца, лош стомах и малки деца. По случайност в нашата кола бе един от съсобствениците на фирмата, които развеждаше една украинска девойка и благодарение на това бяхме и с най-добрия шофьор на фирмата (човек от Оман с 11 годишен опит именно в това). Въпреки доброто му каране, не можах да се насладя на "удоволствието", тъй като предизвикваше силен страх за мен и неприятно чувство. Не съм пищяла или викала, но човека ме усети и дори спря, даде ми вода и се притесни за мен. Е имаше и доста коли спрели за хора, на които им е станало лошо и .... Бях пребледняла, пожълтяла и дори не ми беше до снимки, а толкова много чаках тази пустиня. Пустинята беше една от основните причини да искам Дубай, тъй като след сватбата ни не можахме да отидем до Египет поради усложнената обстановка там. Е не бих повторила сафарито и само се радвах, че детенцето ни не е с нас в този момент. Едно уточнение за хората, които обичат силните усещания и този вид каране със сигурност ще има хареса много.
Дойде и хубавата част - бедуинския лагер или т.нар. камп, кампус. Те са общо пет в дубайската пустиня, като двете фирми които споменах са със собствени и отделни лагери и там се настаняват само техни туристи. Всички други фирми се групират в останалите три лагера и често се срещат отзиви за големи опашки, настаняване най-отзад без видимост към програмата, лоша храна и др. Е към нашия нямахме забележки, включваше се всичко описано яздене на камили, хена (татуировки с къна на ръката на жените), шише (наргиле), традиционни костюми за снимки, неограничено количество безалкохолни напитки, дюнери, фалафели, салати, безмесни ястия, барбекю, арабски хляб, десерти (най-вкусни бяха те около шест вида) и програма (танура танца е впечатляващ за разлика от бели денса). Хората от дадена кола се настаняваха на една маса, като всички са подредени около дансинга. Опашки за нищо не е имало, то нямаше повече от 100 човека в лагера (при някой фирми достигат до 500-600 души в един лагер). Изкарването бе много приятно благодарение и на хубавата компания - съсобственика на фирмата, които ни разказваше много интересни неща и факти и една възрастна двойка англичани, живеещи в Австралия и обиколили света (дори и посетили България, но през 80-те години и спомените им бяха не толкова добри с празните магазини и опашките, на които са висели за две ябълки). Хората бяха много мили и приятни и направиха вечерта ни много хубава, изключително обогатяваща и незабравима.
Така към 22:30 ч. шофьорът ни върна в хотела и за съжаление свърши тази прекрасна вечер, дори се беше заличило неприятното усещане от самото препускане по дюните и останаха само хубавите спомени. Другия ден изкарахме в Абу Даби, за което ще споделя в отделна част.
Дойде ред и на стария Дубай. Започнахме обиколката с рибния пазар, където се забавлявахме много и видяхме доста видове риба, плодове и зеленчуци. Пихме кокос и по снимахме. Ако имаше как щяхме да си купим и за тук. Има отделен паркинг, който е платен дори и в петък, но пак на същите цени (по обяд не работи самия пазар).
Продължихме към суковете златния, на подправките и текстилния. Тук, както и в целия район на Дейра виждаш другото лице на Дубай - мизерията и нищетата. Повечето хора ще кажат да не си губите времето там, но защо да не се види, че монетата винаги има две страни и все още "новобогаташите" не могат да заличат от къде произлизат. Златният сук изглежда най-цивилизован, пазарът на подправките има красиви съчетания на цветовете, а за да стигнем до текстилния (стария сук) се качихме на абра за да пресечем Крийка (точно срещу станцията на абрата има паркинг, където оставихме колата). Особено в петък там е наистина страшно, само се радвах, че не се подлъгах по-евтините цени на нощувките тук и да запазя хотела в този район. Искам да споделя за единственото нещо, което ме възмути истински в Дубай - платеното робство. Към днешна датата то съществува и то за много хора там. Когато ги видите едва ли може да ги подминете с безразличие. Натоварват ги като затворници със взети паспорти при влизане в страната, в еднакви мръсни и дрипави дрехи, в колона по един към разбрицани автобусчета и ги стоварват на строежите. От там ги чакат 12 часови смени - дневни или нощни, работи се 24 часа на всеки строеж, за да влезнат в изключително кратките срокове. Почивка имат само в петък и то само някой, заплащането мизерно. Слънце, пек, ужасни горещин (50+), без сянка и почивка - къртовски труд. Не само парите стоят зад тези строителни постижения, но и животът на много хора от Индия, Пакистан, Шри Ланка и др. Ще кажете, че те доброволно са избрали да отидат там, но дали са очаквали такива условия на работа, дали имат избора да си тръгнат, колко са принудени от нищетата в родните им страни и плачещите им и недохранени деца и семейства. В днешно време всичко това е факт и то не къде да е, а именно в този град на бъдещето, лукса и парите.
Като съм тръгнала да кажа и че за първи път осъзнах какво е наистина да си щастлива свободна жена - безценно! Да имаше много жени пазаруващи ужасно скъпи дрехи в моловете без да си правят сметка на парите, но за какво им бяха всъщност и каква част от тях разполагат с толкова средства? Винаги бяха придружавани от някой, на по-либералните им се виждаха поне очите, но имаше и доста с тюл и пред тях, та дори и с черни ръкавици, липсваше само едно поводче на шията им - поне да не се блъснат някъде. Някой имаха привилегията да се варят в черните си абаи на плажа, но без да влизат във водата. Е смеех се на постоянното наблягане, че Турция е "светска държава", но явно поне по курортите си е "такава". И так наистина осъзнах и се радвах на правата и свободата си!
Като съм тръгнала да кажа и че за първи път осъзнах какво е наистина да си щастлива свободна жена - безценно! Да имаше много жени пазаруващи ужасно скъпи дрехи в моловете без да си правят сметка на парите, но за какво им бяха всъщност и каква част от тях разполагат с толкова средства? Винаги бяха придружавани от някой, на по-либералните им се виждаха поне очите, но имаше и доста с тюл и пред тях, та дори и с черни ръкавици, липсваше само едно поводче на шията им - поне да не се блъснат някъде. Някой имаха привилегията да се варят в черните си абаи на плажа, но без да влизат във водата. Е смеех се на постоянното наблягане, че Турция е "светска държава", но явно поне по курортите си е "такава". И так наистина осъзнах и се радвах на правата и свободата си!
На суковете беше единственото място, на което намерихме да се продават от малките шоколадови бонбонки под формата на цветни камъчета. Те са направени от камилско мляко, наистина са много вкусни и също така са подходящи за подарък от тук. Пихме и камилско мляко, но то не ни впечатли и допадна особено. Млякото се продава в хранителните магазини и има различни разфасовки и процент на масленост (с най-голямата е най-добро). Там ще намерите и популярните за ОАЕ фурми със шоколад и бадем, под всякакви разфасовки, различен шоколад и кутии за подаръци. Наистина са много вкусни, ядохме там, взехме си за тук 1 кг. и за подарък всички близки и даже на безмитния не устоях и купихме още 3 големи кутии. Стандартните сувенири от Дубай са магнитите, ключодържателите и направените от различен материал Бурж Халифа, Бурж Ал Араб и т.н. Интересни са и едни вазички пълни с пясък, декориран под формата на пустиня с камила (запечатани отгоре с восък и фитилче), както и едни малки килимчета за поставка на чаши. Тези сувенири се продават както по суковете, но там трябва много да се пазарите и изтърпите досадните продавачи, така и в моловете - има специални магазини за сувенири на доста завишени цени и същите неща в хранителните магазини (карфур и другите им марки). В мола на Емирствата е най-големият карфур и всъщност от там направихме покупката на доста сувенири - е май купихме от всички по много :) А и да не забравя по всички атракции също има сувенири и е много актуално да Ви снимат и на изхода да Ви предлагат да си закупите снимките си (цените почват от 200 дирхама на снимка и в Атлантис при делфините стигаха до 2000 дирхама за пакет от няколко снимки).
Горещината взе отново да надделява и се отправихме към Дубай Марина Мол (Dubai Marina Mall). Самият мол не е нищо особено, но го използвахме за паркинг, за да разгледаме Дубай Марина (Dubai Marina) и Джумейра бийч резидентс (JBR). Един огромен проект на нов и модерен Дубай, който и в момента се строи, и който представлява смесица от лукс, въображение и много пари. Едно от най-забележителните места в Дубай Марина е яхтеното пристанище, където можете да видите огромни яхти и разбира се възможно най-скъпите автомобили, произведени в света. Дубай Марина е изкуствен канал, построен по протежението на 3 км участък между много небостъргачи - тук е и най-високата жилищна сграда в света Princess Tower. Непосредствено до Дубай Марина (заключен между Марината и морето) е JBR, жилищен комплекс от 40 небостъргача - 36 жилищни и 4 хотела. Целият район е изключително приятен за разходка, има хубава сянка от сградите и оставаш с впечатлението за един модерен град. Тук вече губиш представа за височината на сградите определено и не ти изглеждат толкова високи, а повечето са около 300 метра високи. Качихме се на фери от 17 ч. до палмата. Има различни видове - само като такси в марината за по 5 дирхама на човек, цялостна обиколка на крайбрежието чак до суковете в Дейра или до палмата. Според избрания час феритата пътуват по различни маршрути, а стойността е еднаква 50 дирхама на човек или 75 за преградения салон с по-малко места, но така или иначе след като тръгне всички излизат отвън да гледат (продължителност 1 час). Билети се купуват на място като се излезе от моля към марината трябва да тръгнете към ресторант Пиер 7, подминавате го и ще видите гишето. Предварително бях разгледала маршрутите и избрала обиколката от 17 ч., защото ако отидехме до Криика не ми се връщаше 40 км с метрото и прекачванията по линиите до колата. Движеше се доста бързо, подухваше приятен ветрец и ни подейства много ободряващо тази разходка. Да видиш Дубай от към морето е също много красиво.
Горещината взе отново да надделява и се отправихме към Дубай Марина Мол (Dubai Marina Mall). Самият мол не е нищо особено, но го използвахме за паркинг, за да разгледаме Дубай Марина (Dubai Marina) и Джумейра бийч резидентс (JBR). Един огромен проект на нов и модерен Дубай, който и в момента се строи, и който представлява смесица от лукс, въображение и много пари. Едно от най-забележителните места в Дубай Марина е яхтеното пристанище, където можете да видите огромни яхти и разбира се възможно най-скъпите автомобили, произведени в света. Дубай Марина е изкуствен канал, построен по протежението на 3 км участък между много небостъргачи - тук е и най-високата жилищна сграда в света Princess Tower. Непосредствено до Дубай Марина (заключен между Марината и морето) е JBR, жилищен комплекс от 40 небостъргача - 36 жилищни и 4 хотела. Целият район е изключително приятен за разходка, има хубава сянка от сградите и оставаш с впечатлението за един модерен град. Тук вече губиш представа за височината на сградите определено и не ти изглеждат толкова високи, а повечето са около 300 метра високи. Качихме се на фери от 17 ч. до палмата. Има различни видове - само като такси в марината за по 5 дирхама на човек, цялостна обиколка на крайбрежието чак до суковете в Дейра или до палмата. Според избрания час феритата пътуват по различни маршрути, а стойността е еднаква 50 дирхама на човек или 75 за преградения салон с по-малко места, но така или иначе след като тръгне всички излизат отвън да гледат (продължителност 1 час). Билети се купуват на място като се излезе от моля към марината трябва да тръгнете към ресторант Пиер 7, подминавате го и ще видите гишето. Предварително бях разгледала маршрутите и избрала обиколката от 17 ч., защото ако отидехме до Криика не ми се връщаше 40 км с метрото и прекачванията по линиите до колата. Движеше се доста бързо, подухваше приятен ветрец и ни подейства много ободряващо тази разходка. Да видиш Дубай от към морето е също много красиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар